Варна - история на града и културни забележителности

Реших да ти пиша... незнам защо. Може би, защото ти си целия ми живот... Просто искам да питам как си?Добре ли си?Искам просто да знам, че си добре. Силно е да го нарека "добре", защото педполагам как се чувстваш. Може би е същото като това

Реших да ти пиша... незнам защо. Може би, защото ти си целия ми живот... Просто искам да питам как си?Добре ли си?Искам просто да знам, че си добре. Силно е да го нарека "добре", защото педполагам как се чувстваш. Може би е същото като това, което аз чувствам.  Знам, че аз реших да бъде така. Знам, че аз напуснах... Но за почти 6 години заедно имах време всичко да обмисля и едва ли решението ми беше прибързано.
Незнам какво ми е, но в последно време не съм много добре... Сигурно знаеш какво е да сънуваш хубав истински сън, да се събудиш и да видиш, че действителността съвсем не е хубава.
Аз не мога да се оплача общо взето, добре съм, но ми е трудно да не мисля. Много е трудно, когато знам, че ти си целия ми живот и моето щастие. А моето щастие сега е далеч от мен. Моята любов я няма и съм сигурна, че никога повече няма да обичам. Имах достатъчно месеци, за да го осъзная. Това, което давах за теб... не материалното а емоционалното... няма да дам на никой друг. Изчерпах се, всичко дадох на теб. За нищо и никой никога не ми е пукало повече. Чувствата, с които те обичах... те бяха истински. И винаги ще бъдат, защото те не могат да изчезнат просто. Винаги ще те обичам и само теб, защото истинската любов е една. Кълна се в себе си, че ти беше най-хубавото в моя живот и винаги ще бъдеш. Затова не си мисли, че като питам дали си добре, искам да се подигравам. Не!Наистина искам да си добре, искам да си щастлив, искам да си обичан, искам да намериш това, което винаги си искал. Искам някой да те обича поне малко на това, което аз съм те обичала, да се грижи за теб. Моля се и мен някой да ме обича поне малко на това, което ти ме обичаше, защото ти ме обичаше много. Знам, че както ти си ме обичал, никой друг не може да ме обича така... Никой друг и няма да ме познава както ти ме познаваше. Боли ме от тези истини... Боли ме, че не издържахме, боли ме, че сме глупаци, които пропиляха всичко от инат. Боли ме, че не се опита да направиш и малките неща, за които винаги те молех. Боли ме, че никога не опита да ме спреш. Боли ме, че те загубих. Много неща никога няма да ти простя... Че просто ме остави да си ида... Защо? Моля те, кажи ми, защото не мога да спя от този въпрос, не мога да си отговоря... Как е възможно да ме обичаше толкова много и толкова силно, а да не се опита да спреш всичко това?!?На себе си също много неща няма да простя най-вероятно. Не те обвинявам... явно така е било писано. Чух тази песен Xplisit - Za neq. mp3 и вече втори час плача... :

"Но когато двама човека
Много се обичат
Това не значи непременно
Че заедно ще тичат
По поляните на щастието
И вечната любов
Но само знай това
Ще те обичам аз до гроб"

Помня как заедно сме я слушали и сме си мислели, че тази песен никога няма да се отнася за нас... Ето, че никога не трябва да се казва "никога". Помня всичко сякаш беше вчера. Помня как се гушкаше в мен...  "гуш, гуш айде пак", помня как спинкаше до мен, помня даже как сладко се сърдеше... Помня всяко твое движение и никога няма да ги забравя. Помня как се гордееше с мен, помня как ми се усмихваше. Сега искам от теб само да ми простиш и да продължиш напред.
Живота продължава, живота без теб, живота без мен... Никога няма да е същото, защото това никога няма да се повтори. Няма връщане назад, но не знам защо, колкото повече време минава, толкова повече боли... Като видя бебенце на улицата и ми се плаче... Всичко, което исках е да имаме бебче... сладко колкото теб. Помня дрешките, които ти искаше да му купиш...
Тъжно е, но това е реалността... Дано да сме щастливи и аз вярвам в съдбата... Ако е писано да сме заедно, то ще бъдем. Господ си знае работата.
С това писмо не искам отговор, не искам да ме търсиш, не искам нищо. Просто не искам да ме мразиш и исках да ти кажа всички тези неща, защото ми тежат. И искам да знаеш нещо... Винаги, когато се почувстваш тъжен или самотен знай, че някой някъде там те обича и винаги ще те обича...

Успех във всичко , Щастие мое. Бори се за щастието си и винаги бъди себе си, защото си прекрасен, какъвто винаги си бил.  Лека вечер и Сбогом най-вероятно. Автор: Александър Ненов